Влахи (Vlahi)
Вла̀хи е село в Югозападна България. То се намира в община Кресна, област Благоевград.
Влахи се намира на 9 км от град Кресна и на около 160 км от София. Землището на Влахи обхваща 122,164 дка площ. Простира се в югозападния дял на Северен Пирин. Най-ниската надморска височина в землището на Влахи е при местността Градешка баня – 250 м, при Влахи тя вече е към 600 м, а в най-високите си части достига над 2000 м. На север граничи със с. Ощава, на изток се катери до челото на Пирин планина, на юг съседи са и землищата на селата Плоски и Горна Градешница, а на запад стига до синорната граница на Долна Градешница, Кресна и Ново село.
В миналото Влахи е било съставено от централна част – Селото, и следните махали – Драколово, Полена, Юговци, Въчковци, Гюргевица, Шемето, Дебел дъб, Патриловци, Аркалейтовци, Манчовци, Куртовци, Куртишовци и Клетище.
Релефът е разнообразен – този район се е обособил като водосборен басейн на река Влахинска, който от север се огражда от връх Албутин и рида Страшната скала. Тук се намират карстовият ръб Кончето, пасищните стръмнини Джигурица, Странето, Итипица, хребетът Гредаро, Орлето, Щиро и други, и по-ниски разклонения като Грънчар, Шемето. В землището на селото се намира красивият Влахински водопад, който е пълноводен почти през цялата година.
Природни богатства – пиритно-молибдено находище, желязна руда, находища на варовик и мрамор. В местността Римските дупки през древността са се добивали железни, оловни и хромови руди.
Почви – кафяви горски, каналени горски, планинско-горски, планинско-ливадни.
Климат – районът попада в подобласт на преходно-средиземноморската климатична област. Средната годишна температура е 14 °C (0 – 2 °C през януари и 24 °C през юли).
Гори – благун, зимен дъб, обикновен воден габър, бял и черен бор, бук, клен и други.
Животинският свят е многообразен – диви свине, сърни, мечки, лисици, вълци, синигери и др. Тук се намират и някои от редките и защитени видове змии, които са вписани в Червената книга на България – котешката змия, червейницата, пясъчната боа и леопардовият смок.
Влахи се намира на 9 км от град Кресна и на около 160 км от София. Землището на Влахи обхваща 122,164 дка площ. Простира се в югозападния дял на Северен Пирин. Най-ниската надморска височина в землището на Влахи е при местността Градешка баня – 250 м, при Влахи тя вече е към 600 м, а в най-високите си части достига над 2000 м. На север граничи със с. Ощава, на изток се катери до челото на Пирин планина, на юг съседи са и землищата на селата Плоски и Горна Градешница, а на запад стига до синорната граница на Долна Градешница, Кресна и Ново село.
В миналото Влахи е било съставено от централна част – Селото, и следните махали – Драколово, Полена, Юговци, Въчковци, Гюргевица, Шемето, Дебел дъб, Патриловци, Аркалейтовци, Манчовци, Куртовци, Куртишовци и Клетище.
Релефът е разнообразен – този район се е обособил като водосборен басейн на река Влахинска, който от север се огражда от връх Албутин и рида Страшната скала. Тук се намират карстовият ръб Кончето, пасищните стръмнини Джигурица, Странето, Итипица, хребетът Гредаро, Орлето, Щиро и други, и по-ниски разклонения като Грънчар, Шемето. В землището на селото се намира красивият Влахински водопад, който е пълноводен почти през цялата година.
Природни богатства – пиритно-молибдено находище, желязна руда, находища на варовик и мрамор. В местността Римските дупки през древността са се добивали железни, оловни и хромови руди.
Почви – кафяви горски, каналени горски, планинско-горски, планинско-ливадни.
Климат – районът попада в подобласт на преходно-средиземноморската климатична област. Средната годишна температура е 14 °C (0 – 2 °C през януари и 24 °C през юли).
Гори – благун, зимен дъб, обикновен воден габър, бял и черен бор, бук, клен и други.
Животинският свят е многообразен – диви свине, сърни, мечки, лисици, вълци, синигери и др. Тук се намират и някои от редките и защитени видове змии, които са вписани в Червената книга на България – котешката змия, червейницата, пясъчната боа и леопардовият смок.
Карта - Влахи (Vlahi)
Карта
Страна - България
 |
 |
| Национално знаме на България | |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
| ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
|---|---|---|---|
| BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
| ISO | Език (лингвистика) |
|---|---|
| BG | Български език (Bulgarian language) |
| TR | Турски език (Turkish language) |